„Госпожо, може ли да повторите въпроса?“
Мартин е във втори клас и това е най-често използваната му реплика в часовете за дистанционно обучение.
В гласа на учителката отсреща се долавят истерични нотки, примесени с отчаяние.
-Къде беше досега? Защо не внимаваш?
Като добре възпитано дете, Мартин не можеше да каже че е бил в тоалетната, преди това си е играл с кучето, а в часа по БЕЛ е закусвал.
Вместо това предпочита да замълчи.
-Няма да повтарям въпроса! А сега нека Иван да отговори …
Иване?
Иван-е-е-е ???
Всеки родител, чието дете учи дистанционно, най-вероятно е присъствал на подобни диалози, или по-скоро монолози.
Защо децата като цяло не обичат да учат и можем ли да събудим това желание у тях?
В книгата си „Навици за учене“, психолозите Стефани и Робърт Пресман проучват и анализират над 50 000 американски семейства в 50 щата.
Те установяват драматични изменения в навиците за учене, настъпили през последните 10 години.
Например „Домашната работа“ от спомагателен елемент за усвояване на учебния материал, се е превърнала в основен негов елемент.
Голяма част от учениците свързват обучението преди всичко, а често и единствено с писане на домашните.
Учителите са загърбили мисията си да насърчават развитието на децата в области, в които откриват техен потенциал, и са се превърнали в обикновени проверяващи.
В резултат на това, почти 50% от американските деца, които записват колеж, така и не се дипломират. Те са загубили всякакви навици за самостоятелно учене.
Новите технологии дадоха на децата достъп до много повече информация, и това е страхотно! Още по-страхотно е, че те се справят с тях дори по-добре от нас възрастните.
Но тук идва парадоксът.
Детето е в състояние да играе с часове с таблета си, но не може да се концентрира повече от 10 минути в четенето на книга.
„Това е скучно!“ – е коментарът, който най-често чуваме.
И сравнено с чатовете, ровенето във фейсбук и инстаграм и гледането на видео в ютюб, навярно наистина е така.
До неотдавна, домашните заемаха не-повече от 30 минути от времето за учене вкъщи.
Безумните домашни и тестовата система на оценяване доведоха до това, че днес произвеждаме армия от подрастващи, които се страхуват да не допуснат грешка, нямат никакво желание (и време) да експериментират, и дори да задават въпроси в клас, за да не ги помислят за тъпи.
Ако не можеш да си най-добър, по-добре не опитвай, защото можеш да се изложиш.
Как да излезем от тази матрица?
Стефани и Робърт Пресман смятат, че ключът е в това да насърчаваме детето към самостоятелност. Да му задаваме постоянно предизвикателства, които да решава, и да го стимулираме да търси нестандартни решения.
Ето 5 ролеви игри, които спомагат за това:
Размяна на ролите: За 24 часа раменете ролите си с вашите деца. Нека те поемат грижата за това какво ще сложат на масата, да почистят къщата, да измият чиниите, да ви помогнат с домашните … От вас се изисква да си подготвите уроците, да изпълнявате дребните задачи, които ви се поставят и разбира се да слушате „възрастните“. Седнете на следващия ден и анализирайте с децата резултата от играта. Със сигурност ще има доста неща, които ще ви изненадат.
Бойкот на медиите: За 24 часа изключете всички мобилни устройства и медии в дома си. Оставете си 2 почивки по 15 минути да проверите за спешни обаждания или съобщения. През останалото време се отдайте на игри и забавления в семейството.
Време за четене. Поставете задачи на цялото семейство, в рамките на 24 часа всееки да прочете определена книга, съобразена с възрастта и интересите му, или глава от книга. За децата тези книги не трябва да са пряко свързани с учебния материал. Оставете 20 или 30 минути след вечеря, в които всички да четете едновременно. На следващия ден разкажете с какво ви е била полезна книгата.
Прави каквото винаги си искал да правиш. Обсъдете с децата онези неща, които винаги са искали да направят, но не са срещали съдействие или разрешение за това от възрастните. Дайте им 24 часа да сбъднат тези свои желания, но преди това да представят ясен план какво планират да направят стъпка по стъпка.
1-минутно предизвикателство. Поставете си задачи, които трябва да бъдат свършени за една минута – да се измият чинии, да се изпее песен, да се нахрани кучето … Целта е детето да започне да цени времето. Покажете му как вие бихте се справили с предизвикателството за една минута. Тази задача прави децата по-организирани и отговорни.
