3. Ако няма реален проблем, кажете си „Стоп!“
Задавайте си честно въпроси и си отговаряйте: Дали просто не харесвате нещо в детето си или наистина има проблем? Например, ако едно дете е боядисало косата си в зелено, малко хора ще го харесат. Но това проблем ли е? Заплашва ли живота на детето? Това е просто начин за изразяване на себе си и по-голямата част от тийнейджърите преминават през този период.
4. Ако наистина има проблем – поставете конкретна и осъществима задача.
Например, ако разбера, че дъщеря ми никога няма да стане отличничка, тогава няма да поставя пред нея и себе си задачата да я направя отличничка по всякакъв начин. Това е глупаво. Всеки има свои собствени способности и възможности. Ще поставя задачата да подобри сегашните си оценки. Не е необходимо да очаквате от детето това, което то не е в състояние да направи.
5. Задачите се делят на прости и сложни.
Родителите могат да решават прости задачи без участието на детето. Те стават сложни, когато детето също трябва да вземе участие. За да реши сложен проблем, детето трябва да се съгласи, че има проблем. Ако той няма собствена мотивация, задачата е невъзможна. Ще трябва да се промени.
6. Не трябва да се поставят много задачи.
Не можете да решавате няколко проблема едновременно и непрекъснато. След като постигнете един резултат, радвайте се и оставете детето само да се справя поне за шест месеца. Няма нужда да поставяте всички проблеми за едновременно решаване.
7. Ако тийнейджърът не иска да учи, задачата на родителите е да дадат морков на слона.
Представете си слон с ездач на него. Ездачът е това, което искаме. И слонът е това, което нашето дете може да направи. Ако слонът не иска да се движи в посоката, в която ездачът иска да се движи, какво се случва? Слонът печели. Родителската ни задача е да застанем настрана и да похвалим слона; предложете му морков и може би той бавно ще продължи напред. Ако се откажете от детето, то ще започне да прави самостоятелен избор. Но за да бъде мотивирано, детето трябва да разбере, че това е неговото решение.
8. Шестиците не правят човека щастлив.
Всички хора имат различни способности. Примерно аз рисувам зле. Можех да се упражнявам по пет часа на ден, за да мога един ден да нарисувам красив слон. Но тогава нямаше да мога да правя това, което правя най-добре и ми доставя удоволствие. Тогава не бих имала време за математика. Случва се и обратното. Детето има талант да рисува, но родителите му полагат всички усилия, за да учи по математика, разрушавайки таланта му за визуални изкуства. Дали тази шестица ще зарадва едно дете? Трябва да се развиват способностите си.
Със съпруга ми, който също е професор по математика, трудно приехме факта, че дъщеря ни изостава в обучението си и има много лоши оценки. Толкова лоши, че се наложи да повтори цяла година в училище. Веднъж тя ни каза, че е щастлива, когато пее и се грижи за животните. В Холандия, когато говорят за децата си, казват: „Имам дете, а то е щастливо!“ Няма да ви кажат как се учи и какво може да прави.
9. Хората без амбиция също могат да са щастливи.
Просто разберете и приемете, че ако вие имате нужда детето ви да бъде отличник и първенец във всичко, това не означава, че то също има нужда от това. Не е жизненоважно всички хора да бъдат успешни и признати във всичко. Много деца са щастливи да правят това, което им харесва и това, което получават, е да израснат като напълно щастливи и хармонични хора. А отличниците, постоянно изпитващи повишена тревожност и страх от грешка, често не се оказват успешни в зряла възраст.
10. Училището не ни учи да бъдем щастливи.
Има едно много полезно упражнение, което може да ви помогне да осъзнаете по-добре родителските проблеми. Вземете лист хартия и го разделете на две. Вляво напишете качествата, които са ви необходими, за да се учат децата добре (постоянство, мотивация, памет, оценки, старание, отговорност, способност за спазване на правилата). И вдясно – качествата, които са необходими за успеха и щастието в живота (самочувствие, здраве, вътрешна хармония, емоционална интелигентност, способност за общуване). Това, което сте написали в дясната колона, не се преподава в училище. Трябва да предадем това на нашите деца.
